Като тръгва влака

Тъжно ми е много, като тръгва влака

Ще ми липсват, чудните вечери

Такива, не съм имал от години

Боли ми сърцето, че тръгва влака Чувствам се бездомен, без цел

Скитам, няма място където не съм ходил Държам куфара ми в лявата ръка, билетът ми в вдясната

Във вагонът, пият чай Аз пия сълзи, от тъгата

Но винаги като тръгвам, помня едно нещо Моите златни спомени, на аз и ти

Дъждовни капки на прозореца, сълзи на лицето От любимите ми, няма сбогом

Където си ти, ще съм там и аз От любимите ми, няма да се разделям

Духът е студен, земята е студена И във вагонът е хладно, като тръгва влака

Recent Posts